Венелин Петков - Дигитализацията дава в ръцете на журналистите нови възможности за откриване и публикуване на информация

Венелин Петков - Дигитализацията дава в ръцете на журналистите нови възможности за откриване и публикуване на информация

 

Зададохме няколко въпроса на нашите медийни партньори, по темата за дигитализацията в медийния сектор. Ето отговорите на Веленин Петков от bTV Media Group.

 

Как се отразява дигитализацията на професионалистите заети в медийния сектор? Нарастващите решения, ползващи изкуствен интелект, ще могат ли да заменят човешкия фактор в създаването и редактиране на текстово и друго съдържание?


Дигитализацията дава в ръцете на журналистите нови възможности за откриване и публикуване на информация. Освен това тя дава и нови изразни средства за създаване на силни разкази. Решенията, ползващи изкуствен интелект, могат да бъдат изключително полезни за журналистите в дигиталната ера – както инструменти в процесите на  търсене и публикуване. Тези инструменти не могат да изместят журналиста от основната му функция – на разказвач на важни истории, които достигат до сърцата на другите хора.


Ще се възползват ли медиите от блокчейн технологиите в опит да се справят в фалшивите новини?

Блокчейн технологията дава възможност за развитие на раздел в разследващата журналистика, който се зароди с навлизането на компютърните бази данни в общественитe и частнитe организации – компютърно-асистираната журналистика (Computer-Assisted Reporting). За да може блокчейн технологията да бъде използвана като средство за намиране и проверка на информация е необходимо базите данни на организациите също да бъдат организирани по този начин – от централизиран към разпределен принцип на организация. Когато става въпрос за публикуване на информация от страна на медия, блокчейн технологията би помогнала за предотвратяване на кражби и публикации с манипулативни цели – особено що се отнася до видео-съдържанието. 
 


Как се променят телевизиите в среда с нарастващо потребление на дигитално съдържание?

Най-успешният начин телевизиите да се справят с дигиталните си конкуренти е да влязат решително на този пазар. Телевизиите имат едно огромно предимство пред всички останали – те разполагат с огромно количество видео, което е най-търсеното съдържание в интернет, както и с най-голям ресурс, за да го произвеждат с високо качество. Затова е въпрос на време телевизиите да доминират и в дигиталната сфера. Условието е всяка една от тях да открие подходящата стратегия, която да й позволи успешен преход и синергия с традиционния ефирен/кабелен бизнес,  който у нас все още е далеч по-печеливш от разпространението в интернет. Този преход е уникален за всеки един пазар. Няма обща рецепта за успех, тъй като аудиториите в различните страни са много различни. 


Има ли пропуски в подготовката на днешните журналисти и изобщо професионалисти в медийния сектор, които да им пречат за лесно навлизане в един непрекъснато дигитализиращ се бранш?

Да се твърди, че в подготовката на днешните журналисти за работа в дигиталната сфера „има пропуски” всъщност е омаловажаване на един системен проблем. Днешните журналисти на българския пазар са или слабо подготвени или са напълно неподготвени за работа в тази сфера. В най-добрия случай познанията на повечето колеги в дигиталната сфера се изчерпват в писането на текстове в уеб-издания – умения от ерата на блоговете от преди 15-20 години.

Към днешните журналисти има много повече технологични изисквания, отколкото преди 20 или дори 10 години. От една страна те трябва да владеят класическите похвати на традиционната журналистика от ерата преди интернет. От друга те трябва да познават възможностите, които им предоставят цифровите технологии и интернет. Например допреди 20 години беше достатъчно един телевизионен журналист да може да издирва и сверява информация от различни източници, да пише увлекателно и грамотно и да умее да използва картина и звук (заснети от оператор) за създаване на емоционални визуални репортажи (монтирани от монтажист). Това са умения, които сами по себе си са трудни и предполагат талант и натрупване.

Но освен тях, днес журналистът трябва да умее да снима и да монтира видео самостоятелно, да публикува и/или изпраща материал с помощта на интернет в повече от една платформа (включително и да предава на живо), да използва социалните мрежи за проучване, общуване и маркетинг. Тъй като днес технологиите позволяват това, журналистът трябва да бъде мултифункционален. В същото време мултифункционалността не бива да е за сметка на грамотността и общата култура.

 

 регистрация
 
 

Последни статии :

Интервю с Елизабет Гранвил-Попова, Нестле България

Интервю с Елизабет Гранвил-Попова, Нестле България

  Елизабет Гранвил-Попова, Старши Бранд Мениджър в Нестле България e поредния лектор от програмата на кариерния форум "Професиите на бъдещето", който отговори на нашите въпроси. Очаквайте презентацията ѝ на 30 [...]

Прочети повече

Интервю с Марина Първанова, AIG

Интервю с Марина Първанова, AIG

    Марина Първанова e Оперативен Директор в Експертния Център на AIG в София, с дългогодишен опит в сферата на Финансите и Застраховането. Присъединява се към AIG преди 11 [...]

Прочети повече

Интервю с Надежда Минева, Нестле България

Интервю с Надежда Минева, Нестле България

  Как Нестле подкрепя младите хора в България? Нашата ключова инициатива в тази посока се нарича „Нестле се нуждае от младите хора“. Подкрепата ни към младежите е в няколко [...]

Прочети повече

Препоръчани позиции

Мениджър екип, Връзки с клиенти и оперативна поддръжка B-One

Здравейте,Казвам се Мартин Грозданов и отговарям за Екипа по Бизнес и Техническа поддръжка на B-One – продукт на FactSet [...]

Министър на външните работи

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева ще се радва да си част от екипа й.

Директор, Изследователска и Развойна Дейност – Монте Карло базирани аналитични модели

Здравейте,Името ми е Иван Митов и позицията, на която работя е „Директор, Изследователска и Развойна Дейност – Монте Карло [...]